Проф. Любомир Халачев: Сменете адвокатите
Проф. Любомир Халачев
Когато чувам по какъв начин се приказва за промяна на правосъдната система или за промяна в правосъдната система аз разбирам, че тези които приказват сходни неща очевидно не живеят в България. Те не схващат какво става в нашите съдилища, не схващат тънката и фина материя на правораздаването и не знаят по какъв начин работят връзките в тази система. Ние нямаме никаква потребност от промяна на правосъдната система и в този момент ще ви обясня с елементарни образци за какво мисля по този начин.
Беше преди повече от двайсет години, когато за първи път чух сакралната фраза, която в следствие ми разкриваше тайните на нашата правосъдна система. Бях забавил с десетина дни оповестяването на една нова сметка. От общината ме повикаха и ми връчиха разпореждане за санкция. Аз възразих, тъй като ми се струваше, че в онази неразбория по банките при започване на деветдесетте години да ме глобяват за сходно нещо е чист произвол. Казаха, че ще ме съдят. Получих повиквателна от съда. Пред правосъдната зала стоеше малък, възрастен общински правист. Той се приближи към мене и ми сподели: „ Вие сте честен човек, коства ми се, не си губете времето и парите в правосъдно дело. Общината ще ви осъди и ще платите освен санкцията, само че и правосъдните разходи “. Казах му, че не се усещам отговорен и ще го потвърдя в съда. Той тъжно се усмихна и тогава за първи път чух тази фраза. Старият правист сподели: „ Знаете ли, при тази правосъдна система…нямате огромен късмет. Платете си санкцията. “ Послушах го, платих си санкцията и забравих за случката.
След няколко години се пробвах да осъждам топлофикация- бях събрал документи и доказвах повишената им сметка. За всеки случай се посъветвах с моя близка, адвокатка. Тя сподели, че ще попита собствен сътрудник който се занимава единствено с такива каузи. Обади ми се и сподели следното: „ Знаеш ли, сътрудниците бяха категорични- при тази правосъдна система нямаш огромен късмет. Не единствено ще те осъдят, само че и ще се мъкнеш години по каузи “.
Казах, че имам документи и съм прав. За каква сума става дума, попита моята близка. За петстотин лв., споделих аз. „ По-добре ги заплати – отвърна моята адвокатка.- По малкия екран демонстрират един мъж, върви с огромна чанта цялостна с документи и си приказва самичък. Казва, че е победил топлофикация в дълго правосъдно дело. Виж го “. Видях го- няколко дни под ред го посочваха. Платих и не се разправях повече.
А трети път чух познатата фраза, когато ми се обади приветлив мъж, юрист от огромна адвокатска фирма. Той настояваше да сменим името на нашата компания, тъй като било доста близо до името на международно известна марка, която влизала на нашия пазар. Обясних му по какъв начин сме стигнали до това име и споделих, че съм подготвен в съда да обясня всичко. Той ме погледна, почерпи ме кафе, усмихна се и сподели: „ Колко мислите ще издържите при силата на нашата компания и при тази правосъдна система. Съгласете се, а ние ще ви създадем новата регистрация за сметка на компанията. “ Любезен човек. Послушах го и забравих за случката. Но очевидно недоволството е тлеело някъде в мен.
Отново се сетих за фразата, когато ми подвигнаха колата една заран и то пет минути преди да изтече времето за гратис паркиране. На тичешком отърчах до КАТ и с бележката в ръка, получена от колата с „ паяка “ потвърдих на дежурната, че са сбъркали. Тя ме изгледа пренебрежително, извади от чекмеджето двайсет лв. (толкова струваше санкцията за погрешно паркиране) и ми ги хвърли на гишето. Аз се ядосах и споделих, че ще осъждам полицията тъй като са ме създали на вманиачен, карайки ме да търча през цяла София с цел да си освободя колата и да заявя претенцията си. Моят юрист още веднъж ме изгледа с разбираща усмивка и сподели: „ Не си коства. В последна сметка са ти върнали парите. Какво мислиш ще стане, в случай че влезеш в съда. При тази правосъдна система… “ Той не довърши, само че аз знаех защо става дума.
Аз съм доста съзнателен жител. Плащам си в първите дни налозите, доста грижливо проследявам да нямам други отговорности, карам деликатно и добродушно, не нарушавам правилника за придвижване по пътищата. Но нямам случай, в който да съм превишил с 10 километра разрешената скорост на празен път, да съм паркирал за пет минути погрешно в града или да съм влезнал с половин метър в неразрешеното за паркиране пространство- и на часа да не съм бил санкциониран от органите на реда. При това несъмнено си заплащам наказването незабавно. Затова се удивлявам, че има депутати които изясняват, че законите не работят и би трябвало непрестанно да се трансформират.
Това не е вярно- за мене работят. Но най-странното което съм чувал за нашата правосъдна система е че тя не работи. Това напълно не е правилно. Знаете ли за какво! Защото аз не съм видял до в този момент нито един арбитър или прокурор да се оплаче от правосъдната система. Сигурно и вие нямате такива наблюдения.
Тогава кажете ми за какво непрестанно се приказва за промяна на правосъдната система. Вие не знаете, само че аз разбрах. Кои са недоволни от правосъдната система? Адвокатите! Те са тези, които ни обръщат визиите за правосъдната активност, те са тези които ни карат да се съмняваме в решенията на съдиите, те в последна сметка са тези които губят нашите каузи в съда.
Затова, уважаеми дами и господа народни представители, ще ви кажа следното нещо. Недейте да се занимавате със смени и реформи- било то в съдийските колегии, било в прокурорските. Моите рекомендации към вас, националните избраници са:
Сменете юристите! Веднага и неотложно!
